НАТУРФИЛОСОФИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТУ̀РФИЛОСО̀ФИЯ, мн. няма, ж. Филос. Исторически първата форма на философията, умозрително философско учение за природата и нейната цялост, чието разбиране, обяснение често има фантастичен характер. Маркс завършил университетското си образование с учената титла доктор по философия за своя труд върху натурфилософията на Демокрит и Епикур. Ист. Х кл, 1951, 62.