НАТЪКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАТЪ̀КВАМ, -аш, несв.; натъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. натъ̀кнат, св., прех. 1. Набождам, намушвам нещо на остър предмет, обикн. със сила; набучвам, забучвам. Българите убили цар Никифора. Крум заповядал и натъкнали Никифоровата глава на вила за показ. Н. Хайтов, ИО, 10-11. Би я разкъсал със зъби...! И тия дяволски очи, дето така се въртят, той би извадил и би ги натъкнал на клечка. Т. Влайков, Мис. 1896, кн. 3-4, 245. Скочил отстрани брадат един читак / над кръста го отзад на щика си натъкна. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 240.
2. Вкарвам, втиквам, напъхвам нещо някъде, в нещо друго или върху нещо; надявам. И натъкна памука в ухото си. Ив. Вазов, Съч. VI, 200. Като си [Миленка] зърна Богдана, /.. / скочи през прелез премина, / на калпак китка забоде, / на пръст му пръстен натъкна. Ц. Церковски, Съч. II, 222. // Поставям, закрепвам по определен начин нож, щик на пушка. Биньо става, чувам удара на ножа, който той натъква на пушката си. Й. Йовков, Разк. II, 203. Въоръжен така, старшият полази навътре, а стражарите натъкваха ножове и застанаха гърбом към дупката. Зер мечката можеше да се намърда в бърлогата и сетне... Г. Караславов, Избр. съч. II, 121.
3. Прен. С предл. на. Ставам причина, правя някой да срещне нещо, да се сблъска с нещо, да попадне на нещо. Един случай може да ме натъкне на най-неожиданото събитие. Ив. Вазов, Съч. Х, 4. // В съчет. с предл. на и същ. мисъл, идея. Правя да се появи, да възникне у някого (някаква мисъл, идея). Това натъква на мисълта, че радиовълните търпят промяна или в земната йоносфера, или някъде близо извън Земята. Пр, 1952, кн. 6, 76.
4. Остар. Казвам, изтъквам, подчертавам. От някои си места ни пишат и натъкват, че "Училището" много окъснявало. У, 1871, бр. 16, 242. натъквам се, натъкна се страд. Зафанали да се влечат .. ягнешки, ярешки, овчи и кози кожи, които .. са се преобръщали на високи .. калпаци, .. и са се натъквали на главите. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 98-99.
НАТЪ̀КВАМ СЕ несв.; натъ̀кна се св., непрех. С предл. на. 1. Намушвам се, набождам се, набучвам се. — Куманските мечове ги съсякоха. Подадоха се през пламъка други адамити, но и те се натъкнаха на острилата. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 153. Той остана отвън, рече да прескочи плета, натъкна се на един кол и умря. Й. Йовков, АМГ, 148. В тази тъмна и непрогледна нощ той можеше да се натъкне на голия нож на всеки войник. К. Ламбрев, СП, 43.
2. Обикновено изненадващо, неочаквано и нежелано срещам, влизам в досег с някого или нещо, попадам на някого или нещо. Тая нощ не ни провървя. Натъкнахме се на полицейски патрул. Ем. Коралов, ДП, 114. // Прен. Откривам нещо, обикн. неочаквано, попадам на нещо, сблъсквам се с нещо. За пръв път Стоян се движеше така свободно из града,.., на всяка стъпка се натъкваше на нови чудеса, които веселяха сърцето му. Д. Талев, ЖС, 24. Не за пръв път аз се натъквах на естетиката в труда. Спорната качествена работа бе красива за окото. Бл. Димитрова, ПКС, 140-141. В една от стаите се натъкнах на особено ковчеже за скъпоценности. Г. Белев, КР, 100. Веднага след пристигането си той предприе анкета сред туземното население и се натъкна на ужасяващи факти. Св. Минков, Избр. пр, 474. Умът му кроеше разни примки, докато изведнъж се натъкна на една ужасна мисъл. Ц. Церковски, Съч. III, 142.
3. Прен. Влизам в досег с нещо, срещам нещо, което ме спъва, пречи на движението, развитието, осъществяването ми. — Моето несръчно любовно признание се натъкна на отказ. Ив. Остриков, ППА, 33. Когато душата се натъкне на противоречие, оскърбява се и разочарована мълчи. Ем. Станев, А, 57. Младежът искаше да се приближи още към него,.. — но въпреки дружбата и приятелството им, той отново и отново се натъкваше на оная невидима преграда от затвореност и мълчание, отвъд която не смееше да проникне. Ст. Дичев, ЗС II, 166. Нагледните образи особено често се появяват у нас тогава, когато мисълта се натъква на някакви мъчнотии. Псих. Х кл, 128.