НАТЪ̀РКВАМ

НАТЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; натъ̀ркам, ‑аш, св., прех. 1. Натривам. — Че що бягаш тъй скоро? — викаше берберинът, като натъркваше силно главата на пациента с бели вълни от сапунена пяна. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 42. Младен зашепи сняг и си натърка лицето. К. Петканов, БД, 14. Под стрехите се ветрееха разпънати свински кожи, натъркани с пшеничени трици, за да изтеглят маста от тях. Й. Радичков, СР, 198.

2. Диал. С търкане се наранявам; охлузвам (Н. Геров, РБЯ). натърквам се, натъркам се I. Страд. от натърквам. Позлатяването на среброто, на медта, на туча и др. т. са произвежда така, щото тие метали, като са очистат добре, натъркват са .. със златна амалгама. Знан., 1875, бр. 15, 238. II. Възвр. от натърквам в 1 знач. — Вашият сапун .. като че ли е по-хубав. Мога ли да се натъркам един път? Хр. Радевски, Избр. пр II, 64. III. Взаим. от натърквам в 1 знач.

НАТЪ̀РКВАМ СЕ несв.; натъ̀ркам се св., непрех. Диал. Като се движа в подходяща среда, се научавам на добро поведение, придобивам необходимите маниери; шлайфам се (Н. Геров, РБЯ).

Натърквам / натъркам носа (муцуната, мутрата) на някого. Разг. Грубо. Нахоквам, наругавам някого, поставям някого на мястото му. Ще се обадя където трябва и хубавичко ще му постеля,.. И на него лично ще му натъркам носа, да ме помни. М. Марчевски, П, 282. От деня, в който надникна в стаята на младоженците и видя тесняшките вестници под дюшека на леглото, старият търсеше сгода да поприказва със сина си, за да му натърка муцуната. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 154. Зойка отдавна я беше претеглила на везните си и не веднъж би ѝ натъркала носа, но нямаше какво да се прави. Подведомствен ли си, ще мълчиш. Д. Немиров, Д №9, 69. Натърквам / натъркам сол на главата на някого. Разг. Наказвам някого или измъчвам някого с укори, кавги, скандали. — И всичко ще кажа на когото трябва. — Колкото за туй, и ние имаме на кого да кажем, не се безпокой. И ще кажем да ти натъркат сол на главата — закани се Савко. М. Марчевски, ГБ, 42.

Списък на думите по буква