НАТЪ̀РТЕН

НАТЪ̀РТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от натъртя като прил. 1. За тъкан, орган, част от тялото — който е наранен, увреден при падане, от удар с твърд предмет или при натиск, обикн. с подутина и болезненост, но без счупване или външно разкъсване; набит. От премръзването натъртените крака почнаха да го сърбят. М. Грубешлиева, ПИУ, 294. Натъртено коляно. // За плод — който е увреден от удар, натиск и е мек, с влошени вкусови качества; набит. Към скарата се предлагат чаша със сок от кокосови орехи, натъртени портокали и лимони. С. Северняк, ОНК, 268. Натъртена диня.

2. За глас, говор и под. — силен, отчетлив,

чрез който се подчертава дадена дума или израз. Резкият му, отмерен и натъртен говор, който познавах от университета, беше сега по-мек, по-домашен. М. Кремен, РЯ, 47. — Ами ти как мислиш, войводо, бива ли ги агарянците в бой .. — запита Игрил и с всяка дума лицето му се зачервяваше, па най-сетне съвсем се оживи и добави с натъртен глас — и ще нападнат християните, помни ми думата. Ст. Загорчинов, ДП, 415. — Е, па, тъдева се навърташе, оно, знаеш, кому що е писано, това ще бъде — отговори неопределено дядо поп с един натъртен глас. М. Георгиев, Избр. разк, 182.

3. Рядко. За стъпки, ход и под. — твърд, енергичен. Тя беше снажна, едра мома, подът бумтеше под натъртените ѝ стъпки. Й. Йовков, ЖС, 194. Тя с натъртени стъпки се отправи към мъжа си и кресна почти в самото му ухо. Ст. Чилингиров, ХНН, 17-18. В тъмнината се срещна пак с човека, който преди придружаваше Бърловски — облечен в черно и с натъртен войнишки ход. А. Страшимиров, Съч. I, 353.

4. Като същ. натъртено ср. Увредено, наранено от натъртване място, участък от тъкан, орган или част от тялото.

Списък на думите по буква