НАТЪРТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НАТЪ̀РТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от натъртя като прил. 1. За тъкан, орган, част от тялото — който е наранен, увреден при падане, от удар с твърд предмет или при натиск, обикн. с подутина и болезненост, но без счупване или външно разкъсване; набит. От премръзването натъртените крака почнаха да го сърбят. М. Грубешлиева, ПИУ, 294. Натъртено коляно. // За плод — който е увреден от удар, натиск и е мек, с влошени вкусови качества; набит. Към скарата се предлагат чаша със сок от кокосови орехи, натъртени портокали и лимони. С. Северняк, ОНК, 268. Натъртена диня.
2. За глас, говор и под. — силен, отчетлив,
чрез който се подчертава дадена дума или израз. Резкият му, отмерен и натъртен говор, който познавах от университета, беше сега по-мек, по-домашен. М. Кремен, РЯ, 47. — Ами ти как мислиш, войводо, бива ли ги агарянците в бой .. — запита Игрил и с всяка дума лицето му се зачервяваше, па най-сетне съвсем се оживи и добави с натъртен глас — и ще нападнат християните, помни ми думата. Ст. Загорчинов, ДП, 415. — Е, па, тъдева се навърташе, оно, знаеш, кому що е писано, това ще бъде — отговори неопределено дядо поп с един натъртен глас. М. Георгиев, Избр. разк, 182.
3. Рядко. За стъпки, ход и под. — твърд, енергичен. Тя беше снажна, едра мома, подът бумтеше под натъртените ѝ стъпки. Й. Йовков, ЖС, 194. Тя с натъртени стъпки се отправи към мъжа си и кресна почти в самото му ухо. Ст. Чилингиров, ХНН, 17-18. В тъмнината се срещна пак с човека, който преди придружаваше Бърловски — облечен в черно и с натъртен войнишки ход. А. Страшимиров, Съч. I, 353.
4. Като същ. натъртено ср. Увредено, наранено от натъртване място, участък от тъкан, орган или част от тялото.