НАТЪРТЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЪ̀РТЕНО. Нареч. от натъртен (във 2 знач.); с натъртен глас, категорично. — Такова не е било и не ще бъде. — Няма какво да бъде, то стана вече — натъртено заключи шопът. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 19. Най-сетне той се принуди да им каже доста натъртено, че академикът, след толкова много вълнения, се нуждае от спокойствие и почивка. П. Вежинов, НБК, 27.