НАТЪ̀РТЯМ, -яш, несв. (рядко); натъ̀ртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Натъртвам. — Пиша един роман — каза Кандов, като натъртяше на всяка дума. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 108. натъртям се, натъртя се страд.
НАТЪ̀РТЯМ СЕ несв. (рядко); натъ̀ртя се св., непрех. Натъртвам се.