НАТЪТРУЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЪТРУ̀ЗВАМ, -аш, несв.; натътру̀зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. С тътрене, тътрузене домъквам, донасям много неща, определено или голямо количество от нещо; надомъквам, натътразвам, натътрям.

2. Рядко. Надявам, нахлузвам. Ако да знаехте, Госпожи мои, първата причина за измислеванието на ръкавичките, които зехте и вие за благородство уж да ги натътрузвате на ръцете си, не бихте ся стърпели да ся не смеете с глас. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 17. натътрузвам се, натътрузя се страд.

НАТЪТРУ̀ЗВАМ СЕ несв.; натътру̀зя се св., непрех. Разг. 1. Само мн. и 3 л. ед. С тътрене, с тътрузене идваме, пристигаме мнозина или всички; надомъквам се, натътрям се, натътразвам се.

2. Неодобр. Влизам, вмъквам се, намъквам се някъде, при някого, където не съм желан; натътрям се, натътразвам се. След обеда Кръстьо се канеше да заседне пак на сладки приказки с госта, но Кръстевица го дръпна в ъгъла на кухнята.. — Хем да не се натътрузиш пак там, чу ли! .. Човекът е изморен. Г. Караславов, ОХ III, 69.

3. Неодобр. Бавно, с тътрене и със закъснение идвам, пристигам някъде; натътразвам се, натътрям се, дотътрям се. Най-после се натътрузи, отдавна трябваше да пристигнеш.

— Друга форма: нататру̀звам.