НАТЯКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАТЯ̀КВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от натяквам и от натяквам се. Иван сумтеше и слушаше приказките на майка си.. Омръзнало му беше това непрекъснато натякване, това следене, този постоянен страх за живота му. Г. Караславов, Т, 66-67. Това е шега. Само една закачка — без натякване. Не ѝ тежи, че млади момичета ухажват приятеля ѝ. М. Кремен, РЯ, 457. Ядосваше ме само с постоянните си натяквания, че не съм се заловил за чиновническа служба. К. Калчев, ДНГ, 12.
2. Думи, изрази, с които се натяква. Огнянов слушаше мълчаливо тия натяквания и клетви. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 177. Той се боеше от нови неприятности. Беше получил тревожно писмо от брата си, пълно с упреци и обидни натяквания. А. Христофоров, 277. Странно бе, че той мълчеше, тъй бе свикнала тя да чува гласа му, натякванията му, ругатните му. Л. Стоянов, П, 473.