НАТЯ̀КВАНЕ

НАТЯ̀КВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от натяквам и от натяквам се. Иван сумтеше и слушаше приказките на майка си.. Омръзнало му беше това непрекъснато натякване, това следене, този постоянен страх за живота му. Г. Караславов, Т, 66-67. Това е шега. Само една закачка — без натякване. Не ѝ тежи, че млади момичета ухажват приятеля ѝ. М. Кремен, РЯ, 457. Ядосваше ме само с постоянните си натяквания, че не съм се заловил за чиновническа служба. К. Калчев, ДНГ, 12.

2. Думи, изрази, с които се натяква. Огнянов слушаше мълчаливо тия натяквания и клетви. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 177. Той се боеше от нови неприятности. Беше получил тревожно писмо от брата си, пълно с упреци и обидни натяквания. А. Христофоров, 277. Странно бе, че той мълчеше, тъй бе свикнала тя да чува гласа му, натякванията му, ругатните му. Л. Стоянов, П, 473.

Списък на думите по буква