НАТЯСНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЯ̀СНО нареч. Обикн. с гл. съм, бивам, намирам се, поставям, хващам и под. В крайно неудобно, затруднено положение. Гороломов се видя натясно и отговори Марийки, че я обича също нежно и се заклеваше, че ще се сгоди за нея. Ив. Вазов, Съч. ХI, 146. На някое ще зададе мъчен въпрос, та да го турне натясно. Т. Влайков, Пр I, 74.