НАУБИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАУБЍВАМ, -аш, несв.; наубѝя, -ѝеш, мин. св. наубѝх, прич. мин. страд. наубѝт, св., прех. Разг. Убивам голям брой, много или мнозина. Наубихме много дивеч. наубивам се, наубия се страд.