НАУКА —Речник на българския език — алтернативна версия
НАУ̀КА ж. 1. Само ед. Форма на общественото съзнание, която включва човешката дейност за изработване и теоретическа систематизация на обективни знания за действителността, както и резултатите от тази дейност, съвкупността от получени знания. Той вярваше в науката, както вярваше в Бога, без разсъждение. Ив. Вазов, ХХII, 11. Науката и фантазията издигат човешкия дух до красивата наша спътница [луната] и се мъчат да я разгадаят, да я разберат. Елин Пелин, ЯБЛ, 41-42. Българските хора на науката и културата заеха .. позиция против войната. РД, 1950, бр. 212, 2. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. △ Държавата се грижи за развитие на науката и изкуството.
2. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Отделен, относително самостоятелен клон, дял от тази дейност и съответната съвкупност от знания за определена част от природата или обществото. Учил се е в тогавашните килийни училища и както сам казва, познанията му са твърде оскъдни: не учил изтънко ни граматика, ни светски науки. Б. Пенев, НБВ, 46. Този роман има за предмет безсърдечието на медицинската наука, която не отстъпва пред никакви жестокости. Ив. Вазов, Съч. IХ, 141. В наши дни науката за наследствеността се развива бурно и заема първостепенно място в основата на всички науки, занимаващи се с живи обекти. Хр. Одисеев, ТН, 4. Академик Балан работи в нашата наука за езика вече почти 75 години. С, 1954, кн. 1, 168. Обект на изучаване на редица биологични науки е човекът. Биолог. IХ кл, 3. Обществени науки. Точни науки. Правни науки. Българска академия на науките.
3. Обикн. ед. Знания, опит, образование, които човек усвоява, придобива, натрупва. Жадният за наука Стефан нарами един ден торбата с хляб и солчица и потегли към Зограф. Д. Немиров, Б, 39. На кого се уповавате?.. — На младото поколение, което сега се въоръжава с наука и събира сили за борба. Ив. Вазов, Съч. ХII, 195. Младото ще покриви, покриви и с годините ще си се върне в правия път. Това е толкова просто да се разбере. Не се иска голяма наука за него. М. Яворски, ХП, 307.
4. Обикн. мн. Разг. Обучение, учение, образование. Предала се цяла на науките си и ми се хвали, че ѝ турят добри балове. Ив. Вазов, Съч. IХ, 55. — Не ми е нужно и мене твоето богатство — отвръщаше му по-младият брат в честите им разпри. — Дай ми само да отида да довърша науките си, да свърша университет в Русия. Д. Талев, ПК, 805-806. — Кой ти мисли сега за учение! Защо ми са науки, братя, искам да се боря! Ст. Дичев, ЗС I, 541.
5. Обикн. ед. Остар. и диал. Съвет, ум, акъл. Те ме научиха тройна наука, — / тоя безсмислен живот на света / как се просвирва, пропушва, проспива, / гордо с презрителен смях на уста. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 68. ● Нар.-поет. Обикн. наука ще те науча. Мама на Пенка думаше: / Пенке ле, мила мамина, / макар да съм ти мащеха, / наука ша тя науча: / кога ти доде сватбата, / .. / хубаво да ся премениш. Нар. пес., СбАД, 27-28.
6. Обикн. ед. Остар. и диал. Поука, поучение, урок. Аз проумях твърде добре науката на притчата ти. Кр. Пишурка, К, 93. На другите злочестиите биват нам наука. П. Р. Славейков, ЕБ, 79. Българският народ просто биде излъган в тоя случай; но сяка несполука за наука. НБ, 1876, бр. 25, 97. Особено настивката подир хорото бива твърде опасна. В младостта си веднаж само бях свидетелка на един жалостен случай, когото тука ще ти кажа за наука. Ч, 1871, кн. 13, 405.
7. Обикн. ед. Остар. и диал. Научаване, навикване. Да ся отучи пияница от пияние, това е тяжко и голямо нячто,.., зачтото: "наука е една мъка, а отука две", каже пословицата. Лет., 1869, 118. Има стара дума: без мъка няма наука. Й. Груев, ССП (превод), 241.
◊ Доктор на науките. 1. Висша научна степен, която се присъжда за високи постижения и приноси в някоя наука след защита на съответна дисертация. 2. Лице, на което е присъдена такава научна степен. Кандидат на науките. Остар. 1. Доскорошна научна степен, която се присъждаше за конкретни постижения и приноси в някоя наука след защита на съответна дисертация. 2. Лице, на което е присъдена такава научна степен.