НАУМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАУ̀М нареч. Мислено, без глас или друг външен израз. Тогава аз се прекръстих, не наум, а наяве, два пъти мисля, че се прекръстих. Й. Радичков, ББ, 11. Аз не съм твърде приказлив, но мълчаливите хора също дърдорят, само че наум. Б. Райнов, ДВ, 15. Два пъти чух всяка дума на Караибрахим. На турски и на български. Без да искам, сам я превеждах наум. А. Дончев, ВР, 229. Върви към квартирата си и наум изчислява. От малък е бил силен по математика. Бл. Димитрова, ПКС, 189. Броя наум. Чета наум.

НАУ̀М м. Остар. и диал. 1. Мисъл, идея, понятие, представа. Думите от само себе, колкото и да са много, не могат да дадат никакъв наум. Й. Груев, КЛ (превод), 38. Мидяните и персите били от един род и имали един язик и една вяра, основана на наум за светлина и тъмнина. ВИ, 17. Бистреше им [на децата] наумите (идеите), гледаше да запомнят думи, имена и пословици. Й. Груев, КН 4 (превод), 5.

2. Намерение, умисъл. С тоя наум направих това. Н. Геров, РБЯ III, 239.