НАУМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Книж. Умствен, психически. Както ся буди окото от образи, начинени от светлината,.., така също ся пробужда и разумът от ония отвлечени наумни образи, които ся викат представления. Лет., 1874, 89.