НАУМЯ̀ВАМ

НАУМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наумя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Прех. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Намислям, наумявам си. Колювица наумяваше да отиде у Пинтезовите и всичко да им разкаже. И. Петров, НЛ, 81. Разлютени от обидата, турските първенци наумяват да се отърват от непокорния даскал. К. Странджев, ЖБ, 43. — Иди, невесто, иди, разходи се. Добре си наумила. Г. Райчев, ЗК, 123. — Мене, бачо Лазаре, тия неща сега не ми са нужни. Още не съм наумил да се женя. Д. Талев, ПК, 754. Само жена му знаеше, че е наумил да прави нова къща. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 75.

2. Прех. Остар. Намислям, измислям. Райко, красноречието на когото се беше свършило, премлясна да каже още нещо, но като не науми нищо друго, почука на замрежения с железни решетки прозорец. Х. Русев, ПС, 67. Какво се е заперил той! Новатор ще ми се изкарва! Ти го беше наумил това, ами се разбягаха по обектите, нямаше кой да работи! Ст. Даскалов, СЛ, 167. Златаров затаено съзнаваше въздействието на своите думи, та напусна клуба, запъти се за квартирата си да сглоби и приведе в изпълнение туй, което бегло беше наумил още преди престъплението с избора. А. Страшимиров, Съч. I, 351.

3. Прех. и непрех. Остар. Напомням, припомням (някому нещо, за нещо). — За момчето не искам да ми наумяваш. Чуваш ли, не искам! — повторно надигна глас дядо Стойне. А. Каралийчев, НЗ, 19. Дамян: — И това го казваш ти, която си отраснала в техния дом? Дарина (избухва): — Не ми наумявай за този дом. Г. Крънзов, Избр. пр, 31. Близостта на хаджи Нойковата къща му наумява, че е съвсем огладнял. Д. Немиров, Б, 6. Последньо наумяваме на ония от нашите подписници, които са получавале досега вестника ни, а още не са си платиле за ново. НБ, 1877, бр. 74, 288. // Прех. Подсещам (някого за нещо). — Хайде да ги съберем някой ден.. — Става, само като дойдеш, да помниш да ме наумиш, че аз може да забравя. Ц. Гинчев, ГК, 50. Да си не спомня аз, че от Житарци беше! / .. / Много щеше / да ми е мъчно; ако ти сам си / не бе ме наумил! К. Христов, ЧБ, 58.

4. Прех. и непрех. Остар. Наподобявам, приличам. Тия дълги редове снопе наумяваха труповете по едно бойно поле. Ив. Вазов, Съч. ХII, 18. "Който гони много художества, той не бива ни у едно съвършен." Не ви ли наумява туй на изповед! Н. Хайтов, Х, 138. наумявам се, наумя се страд. Геометрически черти, както и геометрически точки могат само да ся наумят. В. Груев, Г, 5. Неотдавнашните събития, на които изток беше свидетел, са тъй пресни в памятта на всякой българин, щото няма нужда да се наумяват. Н, 1883-1884, кн. 3-4, 326. наумява се, науми се. Безл. от наумявам в 3 знач. Трябва да им [на английските държавници] са наумява често, дорде са открият сичките турски злоупотребления, и да са увери Европа, че тук няма нищо преувеличено. НБ, 1876, бр. 21, 83. Никога не бях помислювал да се обиждам, че ми се наумява що съм бил, когато съм дошъл в Пловдив. Н, 1884, кн. 9, 746.

НАУМЯ̀ВА МИ СЕ несв.; наумѝ ми се св., непрех. и прех. Диал. Идва ми, дохожда ми на ума, наканвам се (Н. Геров, РБЯ). Ненчу ся на ум науми / лозята да си обиде. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 239.

НАУМЯ̀ВАМ СЕ несв.; наумя̀ се св., непрех. Остар. Хрумва ми, помислям, идва ми на ума. Но, Ваше П-во [превъзходителство], .., как не сте ся наумили да помислите: дали е било нужно такъв дълъг разговор, върху един толкоз прост предмет. П. Р. Славейков, ПХС, 8-9. Детето .. успяло да налепи на кълчищената си ризка всичките хубости, които прасето е могло да понесе от гнилото блато. Тогава чак майка му се е наумила, че детето има нужда от къпание. Ал. Константинов, Съч. I, 281. Мили мои българи, / наумих се да ви дода / да ви ища и аз пари. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 74.

НАУМЯ̀ВАМ СИ несв.; наумя̀ си св. 1. Прех. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Вземам решение, решавам (да направя нещо, обикн. след като съм обмислил); намислям, замислям, наумявам. Колкото развоят на събитията да подканяше за делови решения, Раковски си беше наумил първо да се срещне с войводите и първенците на емиграцията. Ст. Дичев, ЗС, 398. Ралчо беше такъв човек: като си наумеше нещо, трябваше да го извърши. Ст. Даскалов, СЛ, 31. — А Мария къде е? — Остана да копае... Нали знаеш, като си науми нещо! Н. Стефанова, РП, 39. През пролетта вятърът пак налетя върху нивите. Наумил си бе да изсмуче влагата им. П. Бобев, ГЕ, 76.

2. Прех. и непрех. Остар. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Спомням си, припомням си нещо; сещам се. Хаджи Смион се уплаши, като си науми, че днес беше у Варлаама. Ив. Вазов, Съч. VIII, 52. Възпоминанията възникваха в паметта ми с безпощадната ясност, с която престъпникът си наумява подробностите на злодеянието си. К. Величков, ПССъч. I, 15. Наумяват си читателите, че по онова време на нашето възраждане театралните представления бяха на мода. З. Стоянов, ХБ, 93. Да повторим сега едно и друго: да си наумим, какво стоеше на първото място? Единици. Хр. Ботев, ЧАП (превод), 23.

3. Прех. и непрех. Остар. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Представям си, помислям. Нека си наумим, че двете точки .. са на две неподвижни звезди. Ив. Богоров, КГ, 45. Румяното нейно младо лице побледня, като си науми, че сичко онова, що беше чула да казват дружките ѝ, ще излезе наистина. Ил. Блъсков, ИС, 13. За да си изтълкуваме това явление, нека си наумим, че атмосферний въздух е поделен на много пластове. Й. Груев, Ф (превод), 55. Вече стъпил на "Радецки", Ботев пише до БЦРК в Букурещ: "Аз съм горд и радостта ми няма граници, като си наумя, че "Моята молитва" се сбъдва." Л. Стоянов, РД, 1959, бр. 256, 3. Мислите ли, че той [Мидхат паша] тези идеи не ще приложи в действие? Наумете си избиването на толкова българе в Пловдивско, както в Босна и Херцеговина. НБ, 1876, бр. 18, 69.

Списък на думите по буква