НАУСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀У̀СТ нареч. Остар. и диал. Наизуст; изуст. Наустницата, псалтирът и апостолът, даже и светчето Хаджи Генчо знаеше науст. Л. Каравелов, Съч. II, 3. До тогава аз бях само чел Славейковите песни, които знаех науст. Ив. Вазов, Съч. Х, 162-163. Научете науст долните притчи и ги препишете правилно. Д. Манчов, БЕ I, 13. Ти му сбърка речта. Той е изучил проповедта си науст да не се запина. Н. Бончев, Р (превод), 57. В гимназията ние знаехме вече науст и "Арменци", и "Градушка", и "Нощ". К. Константинов, ППГ, 86.