НАУ̀СТНИК

НАУ̀СТНИК1, мн. -ци, след. числ. -ка, м. Спец. 1. Част от апарат, инструмент, която се поставя, долепва до устата, устните, обикн. за вдишване, издишване, духане, надуване и под.

2. Част от духов музикален инструмент, до която се долепват устните при свирене; мундщук.

НАУ̀СТНИК

НАУ̀СТНИК2, мн. -ци, м. Диал. Човек, който науства, клевети; клеветник, клепач, клопач.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква