НАУСТНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
НАУ̀СТНИЦА1 ж. Остар. Църковна книга часослов, която някога учели наизуст. Дядо Мина̀ беше една антика, една жива останка от онова измряло поколение даскали на наустница и псалтир, които първи отвориха прочутите килии-училища в Бълга‑
рия. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 163. Часословът, или наустницата, съдържа служби и молитви, наредени според черковните часове. Б. Ангелов, ЛС, 134. Той минаваше с биещо сърце край школото,.. През отворените прозорци пролет и лете се чуваше как децата високо четат наустницата. Вл. Свинтила, Худ. С I (превод), 29. — Ние учим други книги,.., а вашите наустници и псалтири ги четат поповете. З. Стоянов, ЗБВ I, 87.