НАУЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; нау̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С учене усвоявам или от четене, слушане запомням, запаметявам, закрепвам нещо в ума си; заучавам. Всеки път,.., след като научех уроците си, тичах при дядо Мирю с надежда, че той се готви да върви на лов. Ем. Станев, ЯГ, 33. Ходеше .. с наведени очи, приказваше тихо, с глух глас и бе научил няколко нашенски думи. Д. Талев, И, 385. Тия любовни песни .. аз ги научих наизуст още като юноша. Ив. Вазов, Съч. Х, 174. Научил е сам .. четири езика и постоянно чете чужди книги. Св. Минков, РТК, 100. Там е мойта родна къща, / там е тоя кът свещен, / дето родна реч научих, / дето видях първи ден! Елин Пелин, ПБ, 124.
2. Усвоявам определени умения и навици, придобивам способност да върша, да работя нещо; научавам се. Научил Михал обущарството и работил до Освобождението. Ив. Вазов, Съч. Х, 145. Настаниле го в някаква печатница: хубаво място било това и добър занаят щял да научи там. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 175. Той научи да подражава гласа на зверовете и птиците така сполучливо, че можеше да повика вълка и заяка. Елин Пелин, ПМЛ, 84. Заю Баю във леса пристигна / и голяма олелия вдигна: / — Три години, братя, аз се учих / и какви не майсторства научих. СбХ, 157.
3. Със следв. подч. изр. Разбирам, проумявам, осъзнавам нещо чрез опита си; научавам се. Какво научих от цялата тази работа? Научих, че ние сме оръдия на Бога, но оръдия за доброто. Ст. Чилингиров, ХНН, 49. Части от оредялата вече фашистка СС дивизия с яростна настървеност се мъчеха да спрат настъплението. От малкия опит бойците бяха научили, че с тях бе най-трудно да се разправят. П. Вежинов, НС, 55. От тази война човечеството научи едно: / всеки народ излиза победител от войната. Хр. Смирненски, Съч. III, 22. Обичам песните на Ботев / и Вазовия ведър стих, /.. / от тях научих цял живот / да тача нашия народ. Н. Фурнаджиев, СП, 7.
4. Прех. и непрех. С предл. за или със следв. изр. със съюз че. Добивам, получавам сведение, информация за нещо или за някого; узнавам, научавам се. За болестта на Ботьо Петков и за мизерията, в която живеело семейството му, научаваме от едно писмо. Н. Ферманджиев, РХ, 191. През втората половина на септември докъм средата на октомври той [В. Левски] обикаля Средногорието. Тук някъде той научава за обира на хазната при Арабаконак. Ив. Унджиев, ВЛ, 298. Сега научих, чух с ушите си, знаеш ли какво? Те се любили с Борислава! Ив. Вазов, Съч. ХХ, 14. Всички научиха, че сме дошли. А. Каралийчев, С, 217. От английския вестник светът узна най-напред за окончателното дело на конгреса; от него и българският народ научи страшната вест за своето разпокъсване. С. Радев, ССБ II, 24.
5. Със следв. подч. изр. или с предл. на. Предавам някому определени знания, правя някой да усвои определени умения, да разбере или усвои нещо. Искам да науча войниците да пеят. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 8. Не се узна кой донесе това писмо.. Лазар го научи как да предаде писмото. Д. Талев, ПК, 511. Ама да видиш какви кенета ме научи мама
да шия? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 49. На другия ден ги впрегнаха в каруцата, за да ги научат да теглят. Й. Йовков, АМГ, 53. Че като е щял да учи за бояджия,.., че да беше се пазарил при наш Гоча, хем на здрав занаят щеше да го научи, хем нямаше да похарчи паричките на баща си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 151. Научи ме, татко наш, що тряба, — / за да се срещаме с глада по-рядко. Д. Дебелянов, ЗлП, 24.
6. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Давам съвет, поучавам някого или казвам някому, правя да осъзнае, да съобрази как да постъпи, какво да направи. Може би смъртта и страданието, които ще видите тук, ще ви научат да мислите повече за другите, отколкото за себе си. Д. Димов, ОД, 173. И научи я праведникът да отиде вечер в храма на планината и да жъртвува всичко на онзи, когото обича. Н. Райнов, БЛ, 208. Тя развърза един възел, светнаха златни пари:.. — Дай ги, кай, на Милена. Давам ѝ прошка. Нека прави каквото Господ я е научил. Й. Йовков, ЖС, 133. Земята тоз народ научи и в промени / да знай да съхрани на свойте земни дни / единството. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 155. ● Нар.-поет. Обикн. наука ще те науча. Мама на Пенка думаше: / Пенке ле, мила мамина, / макар да съм ти мащеха, / наука ша тя науча: / кога ти доде сватбата, / .. / хубаво да ся премениш. Нар. пес., СбАД, 27-28.
7. Обикн. с предл. на или със следв. подч. изр. Възпитавам, изграждам, насаждам у някого определени навици, качества или поведение. Тогава душата ти ще се мъчи, ще живееш без вяра и не ще научиш човека нито на добро, нито на зло, а само на съмнения, пък те са вратата към греха и към пъкъла. Ем. Станев, А, 64. Въпреки обичая на повечето бащи по онова време, додето обедват, да държат прави децата си, уж да ги научат на почет към старите, Марко винаги туряше своите на софрата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 10. — Първен тебе да научим на покорство, а после, ако е вярно това, което се е случило,.., и себе си ще накажа. Ст. Загорчинов, ДП, 84. — Ти [мое мило отечество] си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие, следователно ти си ма научило да обичам и да плача над секо едно човеческо нещастие. Л. Каравелов, Съч. II, 28.
8. Разг. Само св., обикн. в бъд. в съчет. с лич. местоим. във вин. За изразяване на закана, че някой ще бъде наказан, ще си получи заслуженото. — Ще те науча аз тебе! Така да знаеш! Още днес ще искам уволнението ти! П. Спасов, ХлХ, 118. — Ще я науча аз нея! Кожичката ѝ ще одера! Тя ми яде кокошките. А. Каралийчев, ТР, 33. — Дайте да го научим как се пали людско добро. Ив. Вазов, Съч. ХII, 20. — Добре, ще видим кой кого ще научи — чу се накрай заканата на калфите и те излязоха. Ст. Чилингиров, ХНН, 91-92. научавам се, науча се страд. Този език не се научава само за един семестър. П. П. Славейков, Събр. Съч. VI (2), 310. В Зографския манастир има школа и там се научават много науки. Д. Немиров, Б, 39. Той [карикатуристът] трябваше да притежава вроден, бърз усет към проблемите.. Затова и карикатурата не се научава — няма учебни заведения за нея. Ал. Гетман и др., СБ, 92. научава се, научи се безл. Сега пък се научава, че нашите сеновчени уж били нападнали вашия чифлик. Й. Йовков, ЧКГ, 300.
НАУЧА̀ВАМ СЕ несв.; нау̀ча се св., непрех. 1. С предл. на или със следв. изр. със съюз да. Усвоявам, придобивам някакви знания или умения, придобивам способност или нагласа, готовност за вършене, извършване на нещо; научавам. Това училище посещава Левски и свършва трите отделения през 1849 г. Трудолюбивият младеж се научава да чете и пише. Ив. Унджиев, ВЛ, 38. Братя Бабулеви търгуваха и трупаха богатство. Посегнаха и те към книга и калем, но колкото да се научат да правят сметката си. Д. Талев, ПК, 28. Много искам да се науча на четмо и писмо. Какъв съм аз продавач на вестници. А. Каралийчев, ТР, 186. В съчиненията на Раковски се е възпитало цяло поколение. В тях то се е научило да уважава своето минало, да негодува от своето настояще и да ламти за своето бъдеще. К. Величков, ПССъч. VIII, 13.
2. Със следв. подч. изр. Разбирам, проумявам, осъзнавам нещо чрез опита си; научавам. Децата са се вече научиле що е право и що не е право. Л. Каравелов, Съч. II, 16. Минка разбра, че Агата е ядосан. Тя не знаеше, какво толкоз го е разсърдило, но от опит се беше научила, че най-добре е в такива случаи да си мълчи. Й. Йовков, ЖС, 19. ● За израз на закана или за означаване, че някой е получил или ще получи заслужен урок, обикн. за някакво провинение. Кучето изви глава,.. На ъгъла Дечо Порът го посрещна, сврасна му по главата една топоришка .. и то се просна цяло на двора.. — Тъй, тъй!... Пада му се! Нека, та да се научи как се ядат яйца от гащата кокошка в петъчен ден! — бърбореше баба Гина. Чудомир, Избр. пр, 29.
3. Обикн. с предл. на или с или със следв. изр. със съюз да. Придобивам някакъв навик, става ми навик нещо, да правя нещо; привиквам, свиквам. — Не си свикнал като нас... да газиш по цял ден в студена вода и нищо да ти няма. Ама ще се научиш — усмихна му се той. Т. Харманджиев, 109. Аз бех вече възрастна жена,.., ама сѐ ми се свидеше и за свекърва ми, научила бех се с нея. Т. Влайков, Съч. II, 262. Хлапак дванайсетгодишен, / овчар го даде майка му, / по чужди врата да ходи, / на чужд хляб да се научи. Хр. Ботев, Съч. 1929, 32. Научи ли са
куче на касапница, или кучето убий, или касапницата изгори. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 296. Дето се окучило, там се научило. Погов.
4. С предл. за или със следв. изр. със съюз че. Узнавам, научавам. Научаваме се, че Дружеството за разпространение полезни знания е турнало вече под печат първата своя книжка. Хр. Ботев, Съч., 1929, 362. Изведнаж се научаваме, че са се явили апостоли в някои места на Северна България и готвят народа към бунт! К. Величков, ПССъч. I, 15. Младата царица се научила от майка си за намеренията на своя мъж. Н. Райнов, КЧ II, 86. Сеновчани съвсем случайно се научиха, че от чифлика са излезли плугове и орат нивата. Й. Йовков, ЧКГ, 119.
НАУЧА̀ВАМ СИ несв.; нау̀ча си св., непрех. Разг. Научавам уроците си. Тинка: — Сядай да учиш! Наско: — Научих си! Н. Русев, П, 16.
◊ Научавам / науча някого на ум <и разум>. Разг. 1. Давам някому знания или съвети, поучавам, съветвам някого как да постъпва правилно, благоразумно. — Устабаши, защо ни разправя бай Хаджи надълго и нашироко тази история? — Защо ли — обади се един от старите, — да ви научи на ум. Ст. Чилингиров, ХНН, 163. Дядо Славчо знае и всекиго ще на ум и разум да научи. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 6. 2. Като закана, че някой някому ще покаже правия път или правилния начин на мислене, действие или поведение. — Друго ще ти забъбрят хулните уста, като ти наложат клеймо на челото с нажежен печат. Скоро, скоро царевият и патриарши събор ще те научи на ум и разум. Ст. Загорчинов, ДП, 451. Житцето му ще секвестирам! Хем него на ум ще науча, хем да ви покажа един пример, та да не кръшкате друг път. Елин Пелин, Съч. I, 45. Ще те науча откъде (отде) изгрява слънцето. Разг. Ще те накажа сурово, ще се разправя жестоко с тебе (употребява се като закана). Ще го науча аз него, откъде изгрява слънцето! К. Петканов, СВ, 162. Разбрахме се, ама кам да ми е старата полиция,.., па да ви емна аз, та да ви науча отде изгрява слънцето! Г. Караславов, Избр. съч. II, 418.