НАУЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до наука, който е свързан

с наука. Колкото и да е важна научната работа на Секул Скъта, него тя не задоволява. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 195. Професорите и асистентите се събраха на скучен банкет в един от салоните на "България", тихо злословеха за отсъстващите или се хвалеха помежду си с научни постижения. Д. Димов, Т, 103. Освен че притокът към университетите е слаб, още по-слаб е интересът към научна работа. П. Вежинов, ДМ, 49. Научен термин. Научен труд. Научна статия. Научна литература. Научен стил. Научно съобщение. Научна информация. Научен проблем. Научна проблематика. Научно откритие. Научна подготовка. Научна дейност. Научни интереси. Научна кариера. Научна титла. Научни занимания.

2. Който се занимава с наука, който е свързан с разработване на въпросите на науката. Научен работник. Научен колектив. Научни кръгове. Научни среди. Научен институт. Научен съвет. Научно учреждение. Научно заседание. Научна експедиция.

3. Който е в съгласие с науката, изграден е върху принципите на науката. Всяка научна .. история трябва да се разработва и пише върху основата на строго научни теоретически положения. Т. Павлов, МИБ, 12. Аз не мога да преценя доколко е научно това изказване. Й. Попов, ЖП, 38. Проблемата за космическите полети на човека за пръв път се постави на здрави научни основи. ВН, 1958, бр. 2216, 4. Научна теория. Научни методи. Научна психология. Научна фантастика.

◊ Научен сътрудник; старши научен сътрудник. Звания, длъжности в научни институти и учреждения, приравнявани съответно към асистент, доцент и професор. Научна степен. Звание, титла (като кандидат на науките или доктор на науките), която се дава след защита на съответна дисертация. Научно звание. Длъжностно название на работещ в областта на науката, като асистент, доцент, научен сътрудник, старши научен сътрудник, професор.