НАУ̀ЧНО

НАУ̀ЧНО. Нареч. от научен (в 3 знач.). Той е единственият човек, който може теоретически и научно да изкаже и да защити началата на тази партия. С. Радев, ССБ I, 409. Тези знания са научно обосновани. М. Гаврилова и др., ТПХ, 4. Разкопки .. обаче досега не са правени и това не е доказано научно. Ст. Михайлов, ЕБС, 96. — Първо на първо, няма никакъв бог — казва тя уверено.. — Това е научно доказано. П. Незнакомов, МА, 29-30.

НАУ̀ЧНО

НАУ̀ЧНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни имена със значение: научен, който се отнася до наука, който е свързан с науката, напр.: научноатеистичен, научноекспериментален, научноизследователски, научнопопулярен и др.

Списък на думите по буква