НАУШНИЦИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАУ̀ШНИЦИ мн., ед. (рядко) нау̀шник м. 1. Плетени, кожени или направени от плат приспособления, често като част от шапка, с които се покриват ушите за предпазване от студ. Завееше ли снегът и забучеше над планината, той се пъхаше в козарския кожух, слагаше едни плетени наушници и пак не се спираше. Кр. Григоров, Н, 117-118. През есенните месеци .. донасяли на момчето нови дрехи,.., кожени шапки с кадифени наушници. Д. Вълев, Ж, 31. В тая полушубка и в тоя калпак с наушници, с кирката и фенера кака Мина имаше вид на войнствен човек. РД, 1958, бр. 2, 3.

2. Приспособление от слушалки, които се закрепват върху ушите. Кой .. би се досетил, че оня комай дребен, мургав и кажи-речи свенлив младеж, който е сложил черните наушници и слуша съсредоточено, е безкракият летец Мересиев? Г. Караславов, Избр. съч. III, 376. Създаденият в Англия апарат с наушници и микрофон помага да се обучават на говор деца, страдащи от частична повреда на слуха. НТМ, 1966, кн. 215, 37. За хората с понижен слух в кинотеатър "Москва" .. редица столове са снабдени със специални наушници, съоръжени с регулатори за силата на звука. ВН, 1960, бр. 2690, 4.

3. Част от старинен боен шлем, предназначена да пази ушите и шията. В яките ризници от плетени железни жици и в кованите шлемове с подбрадници и наушници стрелите се чупеха като стъклени. Ст. Загорчинов, ДП, 434-435.

4. Рядко. Част от очила, обикн. телени, която служи за закрепването им към ушите. Той шареше по мазните тефтери и покашлюваше дрезгаво, като надничаше над старите очила, чиито телени наушници бяха омотани с дебел измаслен конец. П. Здравков, НД, 201. — Името ви? — каза той и бавно сложи на очи кръгли старовремски очила с наушници. Б. Болгар, Б, 81.

5. Спец. Украшение за ушите; обеци. Фараоните носели тежки златни огърлици, а финикийките и асирийките — широки и масивни гривни и наушници. Б. Божиков и др., ИО, 84.