НАФУКАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАФУ̀КАН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. 1. Който проявява, демонстрира високо самочувствие; наперен, наперчен, високомерен, надут. Заради разказите и повестите си не посмя да рискува. Рискуват по-често празни, нафукани писачи, които искат да минат за талантливи. В. Пламенов, ГШ, 13.

2. Който показва, изразява високо самочувствие. Ти само името му виж: Вихър. Момчешка работа, нафукана. В. Андреев, ПР, 151.