НАФУНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАФУНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; нафунѐя, ‑ѐеш, мин. св. нафуня̀х, прич. мин. св. деят. нафуня̀л, -а, -о, мн. нафунѐли, св., непрех. Диал. Настръхвам, сгърчвам се или посинявам, зачервявам се, придобивам измъчен вид, обикн. поради студ, душевно притеснение, болест и др. Лицето му .. беше нафуняло от студ. Елин Пелин, Съч. II, 102. Веднаж Балчо заболя.. Тялото му беше нафуняло, космите настръхнали, той трепереше трескаво. Елин Пелин, Съч. II, 30. Селянинът слиза да разпъди кучетата .. с нацедена до ушите гугла и нафунели от есенната хладовина рижи по лицето косми. Н. Хайтов, Х, 154.