НАХАБЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХАБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; нахабя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Разг. Хабя, похабявам определен или голям брой неща, голямо количество от нещо или всичко. Нахабил цял топ аба. Н. Геров, РБЯ III, 241.

2. Диал. Изхабявам, захабявам. Нахабил ножевете. Н. Геров, РБЯ III, 241.

3. Непрех. Диал. Навреждам, напакостявам. С това нито ще му нахабя, нито ще му угодя. Н. Геров, РБЯ III, 241. нахабявам се, нахабя се страд. от нахабя в 1 и 2 знач.

НАХАБЯ̀ВАМ СЕ несв.; нахабя̀ се св., непрех. Диал. Изхабявам се, захабявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.