НАХАКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХА̀КВАМ, -аш, несв.; наха̀кам, -аш, св., прех. Разг. Грубо. 1. Грубо, със сила пъхвам, вкарвам някого или нещо някъде, в нещо; набутвам, натиквам, наблъсквам. Садило е вилесто, обично дряново дърво, и на върха, де се съединяват вили му, забито е желязо,.. и като го забучи на бележеное място, настъпва с крака си между вили и развъртява го, доде го нахака в земя. Г. С. Раковски, П I, 72. Нахака ги в трапа. Нахака ги в торбата. Н. Геров, РБЯ III, 241.

2. Прен. Правя или ставам причина някой да попадне на неудобно място, където не е желан, или в неудобно, неприятно, тежко положение; насаждам, натрисам, нахендрям. Без да ни питат, ни нахакаха един некадърник, а сега се чудим как да се отървем от него.

3. Прен. Поставям, включвам, вмествам някъде нещо неуместно; набутвам, наблъсквам. Като се наблягал, че заглавието аритметика ще да бъде гарантирано от всякакви цензури и подозрение, взел и нахакал следующите примери на най-крайната коричка. З. Стоянов, ХБ, 163. нахаквам се, нахакам се страд.

НАХА̀КВАМ СЕ несв.; наха̀кам се св., непрех. Разг. Грубо. 1. Удрям се о нещо грубо, със сила; блъсвам се, хласвам се, хаквам се. Нахаках се в един стълб.

2. Влизам някъде с устрем, със сила или отивам на неподходящо място, където е опасно, неблагоприятно за самия мене; набутвам се, наблъсквам се. Викат: "Защо си се нахакал в джендема, та се не сберете с другите, за да ни подлесните продоволствието?"... Не питат за продоволствието на овцете: има ли трева, няма ли. Н. Хайтов, ШГ, 222. — Република! Преди да я дочакам, / в короната си цял ще се нахакам! — / извикал кралят в ужас. В. Петров, Худ. С I, 478.

3. Прен. Обикн. с предл. на. Попадам на място или се захващам с нещо, което ми създава неприятности; насаждам се, натрисам се, нахендрям се. Мечките са си мечки, но си знаят мястото. Човек не бива да се нахаква в работа, за която няма бой. Ст. Сивриев, ЗСБ, 73. Сам се нахаках на тая работа и сега ме е яд на мене си.