НАХАКЕРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХА̀КЕРЕ нареч. Простонар. Напразно, залудо; нафиле. — Кьораво прасе няма в туй мръсно блато. Само дето ми изстинаха нахакере краката. П. Незнакомов, СП, 234. Той [бащата] бил задържан съвсем "нахакере". Неговото задържане било подкла‑

дено главно от съперници в търговията из Котелско. Хр. Бръзицов, НЦ, 64.

— От пер.—араб. през тур. nahak yere.