НАХАЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХА̀ЛНИК, мн. -ци, м. Неодобр. Нахален човек. Качваш се на трамвай. Нахалникът не закъснява да се дотътри и тук. Хванал някакъв огромен пакет в ръце, той разбутва навалицата и заема две скамейки. Хр. Радевски, Избр. пр III, 64. — Дайте път! — викаше Ружа. — Не разбирате ли, че трябва да се отдръпнете? Какъв нахалник! К. Калчев, СТ, 29. Тези господиновци .. са истински невежи, ограничени нахалници, които имат безочието да наставят и ръководят хората. Б. Ангелов, ЛС, 228.