НАХА̀ЛНОСТ

НАХА̀ЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Качество на нахален; нахалство. Чини ми се, че ще бъда дързък до нахалност.., ако се осмеля до ида там, дето, може би, ще забеле‑

жа нескриваема студенина по лицата. Ив. Вазов, ПЕМ, 7. Грубата нахалност, безпринципното нагаждане,.., всичко това става господстващо състояние в ежедневието на буржоазната върхушка. Е. Каранфилов, Б III, 147. Да правиш целия свят сляп... — това е повече от нахалност и безобразие. С, 1894, бр. 1478, 2.

Списък на думите по буква