НАХАЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХА̀ЛСТВО, мн. (рядко) -а, ср. 1. Само ед. Качество на нахален; нахалност. Винаги съм уважавал дързостта!... Но нахалството — никога. Д. Димов, ЖМ, 74. Както всички хитреци Матейчо притежаваше и другото "ценно" качество — нахалството. В. Нешков, Н, 216. — Марш, лицемер! — удари той по бюрото. — Ти имаш нахалството да се преструваш и да ме лъжеш в очите! Г. Караславов, Избр. съч. II, 217.

2. Поведение или проява, постъпка на нахален човек. — Ходи ли в ИСУЛ... — Ходих. Бележка оттук не ми дадоха, никой не им се обадил. Но аз ходих тъй, с нахалство. С. Северняк, ИРЕ, 111. — Марш! Скоро! — разсърди се и размаха ръце Молдовски. — Ще се оплача на кмета,.. Това е нахалство, изнудване! Г. Караславов, Избр. съч. II, 109. Оная паплач вън на вид е друга, / ала подобно графската прислуга — / простащини, нахалства нямат край. / Ни разстояние, ни почит знай. К. Христов, В, 117.