НАХВЪРГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХВЪ̀РГВАМ, -аш, несв.; нахвъ̀ргам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Нахвърлям; нафърлям. Той попита едного що е то..: "Господарю, връхната дреха на умрелий господин." Тогиз той заповяда да нахвъргат камъци над дрехата. К. Величков и др., ЛБ (превод), 7. Юзбашията .. много жълтици намерил в кемерите им. Хванал една кола, та ги нахвъргал в нея и ги занел в Карабунар. М. Кънчев, В, 116. Ние можеме да нахвъргаме на гнилистата почва и голямо количество тор, без да повредиме на растителността. Знан., 1875, бр. 11, 169-170. нахвъргвам се, нахвъргам се страд.

НАХВЪ̀РГВАМ СЕ несв.; нахвъ̀ргам се св., непрех. Остар. и диал. Нахвърлям се; нафърлям се. Тия хора, готови на всяга минута отново да се нахвъргат един върху други,.., днес носят еднакви бюлетини. Бълг., 1902, бр. 526, 1.

— Друга форма: навъ̀ргвам.