НАХВЪ̀РЛЯМ

НАХВЪ̀РЛЯМ, -яш, несв. и св.; нахвъ̀рля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Хвърлям определено, голямо количество от нещо или всичко, хвърлям всички или мнозина, колкото трябва. Събраха [въстаниците] набързо в едно трапище .. труповете на убитите .. и нахвърляха върху тях камъни и пръст. Д. Талев, И, 551. На благочестивия младеж се стори, че тълпи млади хора застанаха пред дюкянчето му и нахвърлиха хиляди пресни благоуханни цветя. Елин Пелин, Съч. IV, 23. Мила грабна едно куфарче, нахвърли в него каквото можа в бързината, дръпна Лилито за ръчичката и го поведе към една своя леля. Д. Калфов, Избр. разк, 103. Обраха царевиците, нахвърляха ги на две на три в колата и потеглиха към селото. К. Петканов, МЗК, 243-244. Помисли си първия миг да нахвърля войниците в реката, но това беше безумие! Ив. Вазов, Съч. ХХV, 227.

2. В основни линии, в общи черти и набързо набелязвам, скицирам, съчинявам нещо (мисли, идеи, план, проект, някакъв текст, съчинение и др.). Той четял редовно пресата и нетърпеливо нахвърлял с молив хрумвания, сюжети за стихотворения и фейлетони. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 124. Веднъж, като окопаваше лозето на господаря си и нахвърляше новата си басня за агнето и вълка, Езоп бе извикан и приет от архонтите. Р. Ралин, ННХ, 45. Нахвърлях ти тук няколко горчиви мисли, сглоби ги довечера в една статия за утре в отговор на този дрипел. Ст. Костов, Г, 49. Докато лежа от простуда, нахвърля няколко рисунки: историята с вълците в картинки. Бл. Димитрова, ПКС, 350. Бойчански реши да започне агитацията още днес, още сега. Взе лист и нахвърли план за действие. И. Петров, МВ, 32. нахвърлям се, нахвърля се страд. Особено весело е, кога трябва да се нахвърля в нея докараното сено. Т. Влайков, Пр I, 16.

НАХВЪ̀РЛЯМ СЕ несв. и св.; нахвъ̀рля се св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. Хвърляме се мнозина или всички (някъде или от някъде). — Хляб, господин Христо — говорели те отчаяно. — Ако и ти не ни помогнеш, то ще трябва да се нахвърляме в Дунава. З. Стоянов, ХБ, 138. — Вълците се нахвърляли слепешката един след друг подире му в

дълбокия камен дол и си изпотрошили кокалите. А. Каралийчев, СР, 116. На глад може да се трае, но на жажда не може. И младежите се нахвърлят в реката. Г. Караславов, ПМ, 19.

2. С предл. върху, на. Спускам се изведнъж и неочаквано върху някого или нещо, нападам стремително; налитам, връхлитам. С радостен вой се нахвърлиха върху болярина агарянците, овързаха здраво ръцете му с връв, а краката му спънаха като у кон, колкото да може да пристъпя. Ст. Загорчинов, ДП, 307. Щом ораторът на уличната трибуна издигнеше глас, полицаите се нахвърляха като бесни върху демонстрантите. П. Вежинов, ДБ, 201. Една вечер на стъмняване вълчицата се нахвърля неочаквано на стадото и грабна една овца. Й. Йовков, АМГ, 86.

3. Обикн. със следв. изр. със съюз да или с предл. на, върху и следв. същ. Захващам се енергично с извършване на действието, изразено с втория глагол, или с извършване на действие върху нещо, изразено със следващото съществително; впускам се, втурвам се. Нахвърли се шумно да прегръща, да целува сина си. Д. Талев, ПК, 603. — Има ли тук някоя гладачка? — тонът му беше самонадеян, сякаш ей сега всички ще се нахвърлим да му гладим ризата. Бл. Димитрова, ПКС, 26. При вида на богато наредената маса момчетата бързо се утешиха. Отначало пристъпиха към нея стеснително, но като видяха, че лакомията на Косьо заплашва да изчезнат най-хубавите сандвичи — нахвърлиха се на блюдата, сякаш не бяха яли два дни. А. Мандаджиев, ОШ, 65.

4. Прен. Обикн. с предл. върху, на. Нападам някого с думи, с хули, с ругатни, изразявайки силно негодувание; връхлитам. Често етървите ѝ злорадно се нахвърляха върху нея и говореха с ненавист. Елин Пелин, Съч. III, 21. — Може ли да се обади Лили? .. — Коя Лили? — попита на свой ред Благой. Не бързаше да се нахвърля на неосведомения нахалник, преди да се е ядосал напълно. Й. Попов, ПЧ, 3. Вместо да пазиш Юлия от обиди и оскърбления, ти сам се нахвърляш върху нея с несправедливи обиди... П. Вежинов, СО, 17. Ако публицистите емигранти са се нахвърляли тъй безжалостно върху Стоянов, поводът е идел тъкмо от последния, с неговите своеволия и несдържани ругатни. М. Арнаудов, БДК, 161.

НАХВЪ̀РЛЯМ СЕ св., непрех. Хвърлям до насита, насищам се да хвърлям.

— Други (остар. и диал.) форми: нафъ̀рлям и навъ̀рлям.

Списък на думите по буква