НАХВЪРЛЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХВЪ̀РЛЯНЕ ср. Отгл. същ. от нахвърлям и от нахвърлям се. Едвам сега разбирам смисъла на нахвърлянето му. Искаше да обърка бекаса. Й. Йовков (превод) З, бр. 5423, ХIХ. — Престанете да ругаете човека. — Действително, той не заслужава такова нахвърляне — каза и ветеринарът. Н. Попфилипов, РЛ, 161.

— Други (остар. и диал.) форми: нафъ̀рляне и навъ̀рляне.