НАХЛУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХЛУ̀ВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нахлувам¹. Първите нахлувания на славяните на Балканския полуостров станали в края на V и началото на VI в. Ист. VII кл, 10. Ние, изненадани от нахлуването [на коняря], мълчахме. Цв. Чалъков, ЗИК, 5. От двете страни лесът се сгъсти от нахлуването и на други породи дървета: леска, габър, горун. Ив. Вазов, Съч ХХIV, 145. Бай Ганю няма доблестта на китайците — да се огради със стена против нахлуването на цивилизацията. Ал. Константинов, БГ, 60-61.

НАХЛУ̀ВАНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нахлувам² и от нахлувам се; нахлузване.