НАХЛУЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХЛУ̀ЗВАМ, -аш, несв.; нахлу̀зя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Поставям едно нещо върху друго с плъзгане, за да го обгърне изцяло; надявам. Противоп. изхлузвам. Кирил веднага доведе коня от ливадата, нахлузи му хамута и .. впрегна. Т. Харманджиев, КВ, 373. Петър пое пръстена и го нахлузи на палеца си. Д. Яръмов, БП, 55.

2. Обличам или обувам нещо; надявам. Противоп. изхлузвам. Той нахлузи лек, светъл панталон, облече бяла риза с ръкави, обу сандалите си на бос крак. Ем. Манов, БГ, 31. Събудеше ли се, намяташе [Драгия] кожухчето си, нахлузваше едни стари галоши и като оставяше разтворени вратите подире си, излизаше на двора. А. Гуляшки, ДМС, 14. Нахлузи през глава нощницата си и се пъхна в своето легло. Б. Болгар, Б, 23.

3. Прен. Неодобр. Давам или възлагам някому нещо против волята му, без неговото съгласие; натиквам, набутвам. Тръгна чичо Дяко от село Жабовряк из панаира конче да продава.. А Койчо Копчето го перва по врата и вика: — Аферим бе, Дячко! .. Хубаво им нахлузи кончето на тия думбазя! Чудомир, Избр. пр, 209. Цветинцова ѝ нахлузи организацията и подготовката на курса за противоатомна защита. Тарас, ТМТС, 54. нахлузвам се, нахлузя се страд. Удължителните тръби трябва да са здрави.. Те трябва да се нахлузват плътно върху ръчките на ярема. Хр. Марков и др., ТБ, 230.