НАХЛУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАХЛУ̀ПВАМ, -аш, несв.; нахлу̀пя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Слагам, поставям на главата нещо (шапка, калпак и под.), като обикн. го притискам, натискам, смъквам надолу. Пак се ядоса и пак поиска да удари бомбето в земята, но беше пийнал и за да си отмъсти, загдето беше се излъгал, сне калпака си и нахлупи бомбето на главата си. Й. Йовков, ЖС, 161. Гого и Павлето облякоха новите си ризи и новите си панталони, нахлупиха пожълтели сламени шапки и се качиха на колата. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 235. Като се мръкна, Мирчо нахлупи каскета си. — Ще излезеш ли? — попита учуден Янковият баща. Ем. Коралов, ДП, 49. Той грабнал гювеча и нахлупил го Хаджи Генчу на главата. Л. Каравелов, Съч. II, 25. Викна Щурчо заплака, / нахлупи си калпака, / наметна си абата, / па забегна в гората. А. Разцветников, С, 66.
2. Навеждам, наклонявам (шапка, калпак и под.) ниско над очите си или на една страна; прихлупвам, накривявам. Той смирено ми протегна ръката си, нахлупи шапка над вежди, въздъхна и се помъчи да мине за трезвен. Елин Пелин, Съч. I, 20. Филип свали кепето си. Този ден беше го нахлупил, за да изглежда по-важен. П. Стъпов, ГВ, 40. Щом като е така, ще си кривя калпака, както ми е кеф. Ако искам, ще го нахлупя на лявото ухо, ако искам — на дясното. Ст. Чилингиров, ХНН, 164. Тримата войника бързо се разположиха между високите скали. Нахлупиха по-дълбоко стоманените каски, приготвиха оръжието и бомбите. Ив. Хаджимарчев, ОК, 399. Тя не можеше да смогне да ги [сълзите] бърше с червената си кърпа.., която се разстилаше на главата ѝ, нахлупена до очите. Ил. Блъсков, ИС, 14. нахлупвам се, нахлупя се страд.
НАХЛУ̀ПВАМ СЕ несв.; нахлу̀пя се св., непрех. 1. За шапка, калпак и под. — навеждам се, наклонявам се ниско над очите или на една страна; прихлупвам се, накривявам се. Побеснелият полицай го шибаше с бича по главата, каскетът му се нахлупи до носа. З. Сребров, Избр. разк, 235. Главата клюмнала, брадата смачкана, броеницата виснала към пода, пък калимявката се нахлупила до веждите и стърчи като кюнец. Ем. Станев, А, 98.
2. Диал. Лягам нахлуп, по очи; захлупвам се. Нахлупил се да го не видят другите, че плаче. Н. Геров, РБЯ III, 242.