НАХОЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХО̀ЖДАМ, -аш, несв.; на̀йда, -еш, мин. св. на̀йдо̀х, прич. мин. св. деят. нашъ̀л и нашѐл, -шла̀, -шло̀, мн. -шлѝ и найдѐл, -а, ‑о, мн. -и, св., прех. Остар. и диал. Намирам; находям, находя. Когато пада силен дъжд и последва порой, там нахождат много ветхи пари, Александрови и Филипови монети. К. Шапкарев, Р, 24. Нищо куме — ще жалиш, ще прежалиш, ще си найдеш друга и ще забравиш покойната. Елин Пелин, Съч. II, 16. На мястото, дето било то, нашъл каскета му. Г. Караславов, СИ, 177. Няма, няма, няма! .. Где бих найдела онова единодушие, онзи ентусиазъм, онази силна вяра! Ив. Кирилов, Ж, 39-40. Който прави зло, добро не нахожда. А. Хаджоглу, ББ, 40. Изгубих майка, а жена / не найдох, нямам и другари. Д. Дебелянов, С 1936, 88. Поклон на теб, природо, създанье необятно, .. И само человекът — създание разбито,.. / Час мирен не нахожда въз теб да фърли взор. Ив. Вазов, Съч. II, 8-10. нахождам се, найда се страд., възвр. и взаим. За 18 гроша купил един человек 90 оки жито. Колко ли може да купи друг за 12 гр.; Нахожда са така:.. Хр. Павлович, А, 55. Човешкият живот е една лъжа, на която краят се нахожда, когато се скрием в църната земя. Н. Попфилипов, СбЗР, 63. — А тоя аратлик отдека е? — попита той,.. — От Кара-Сарълие, найдохме се в Балкана. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 207. Ех, нека само не престава / небо да сипе сняг: / следи да се не найдат в двора / от стъпките му пак. К. Кристов, Кр, 12.

НАХО̀ЖДАМ СЕ несв.; на̀йда се св., непрех. Остар. и диал. Намирам се; находям се, находя се. За труд и за живот подвижнически се нахождаме в тая света обител. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 45. — Кръстане, Кръстане, от цяло село, глупако, само ти ли се найде къщата си да оставиш, децата си да прежалиш. Г. Караславов, СИ, 285. В източното полукълбо се нахожда една пространна голяма суша, която обнема трите части: Европа, Азия и Африка. Ив. Момчилов, МПЗ, 4. — А, тук сме си, у нас все ще се найде някой, къщата не остава без човек. Г. Караславов, ОХ I, 96. Тука Дакито се найде в мъчно положение. Ив. Вазов, Съч. VII, 11. Едни твърдят, че си непременно в Рая,.., други смятат, че още пребиваваш в Чистилището,..; трети пък са сигурни.., че се нахождаш именно в Геената. Ем. Манов, В, 9.

◊ Дека ме не сееш, там ще ме найдеш. Диал. Внезапно се появявам, отивам някъде, където не ме очакват, не ме искат или където съвсем не ми е мястото. Добре <съм> нашъл (нашел). Остар. Отговор на поздрава "Добре дошъл!" — Добре сте дошли! — Добре сме нашли! К. Петканов, СВ, 9. Найдох (ще найда) похлупак на нещо. Диал. Съумях (ще съумея) да дам сполучлив, остроумен отговор на нещо, веднага отвърнах (ще отвърна) на нещо. Найдох си (ще си найда) майстора. Диал. Попаднах (ще попадна) на по-опитен или по-силен от мене, та си получих (ще си получа) заслуженото. — Германия обявила война на Съветския съюз! — рече момчето.. Дядо Тома се усмихна с презрително изражение на старческото си лице. — Е, много шетаха по света тия шваби, ама най-сетне си найдоха майстора! — рече той. Г. Караславов, ОХ II, 129. Нашла баба, та зашла; нашъл съм, та съм зашъл. Диал. За човек, който се е самозабравил, недоволен е от това, което има, и иска повече, без да го заслужава. Нашла булка (млада невеста) брадва (секира) зад вратата. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой казва, че е намерил нещо, а той го е взел от там, където му е мястото. Нашъл съм село без кучета (псета), <пошъл съм без тояга>. Диал. Станал съм дързък, превишил съм си

правата и си позволявам всичко; своеволнича. — За тази паплач трябва нагайка, но.. — Разпасали са се, нашли село без кучета. Г. Караславов, ОХ III, 217-218. Нашъл съм църква да се кръстя (прекръстя). Диал. Ирон. Потърсил съм помощ или съвет от някого, на когото не може да се разчита. — Чухте ли? Женката ходил у Вълкови... Искал да го подкупи... — Мръс-ник! Той си мисли, че това е продажен земеделски съветник през сговористко време — да му купи две скумрии и готово!.. Не е нашъл църква да се прекръсти. Г. Караславов, СИ, 141. От Бога да <си го> найдеш; от Бога нашъл (нашел). Диал. За изразяване на възмущение, яд, недоволство от някого или от нещо. "От Бога нашле, море жени, господ ви платил!" — извикал свекорот; "Шчо е овая будалшчина от вас? Како се плачело за нероден ушче и неумрен Петко?" СбКШ, 85. Мила Ено, мила тъго, /.. / от Бога да найде майка ти, / здравие не видел баща ти, / що не те даде за мене! Нар. пес., СбБрМ, 381. Търкулнала се (потърколила се) тенджерата, та си нашла похлупака; тръшнало се гърнето, та си нашло похлупката. Диал. Пренебр. Употребява се, когато при някаква работа, дейност и под. участвуват хора с еднакви недостатъци. Загарецът ще е, да, Гарванов, той е при Беровска! Е, потърколила се тенджерата, та си нашла похлупака. А. Страшимиров, Съч. V, 260. Ще ми найдат цаката. Диал. Ще се разправят с мене, ще ме унищожат. Особено му беше чоглаво и тежко дето би и оная стара жена. Тя има още четири живи сина. Те ще го вземат на зъб и ще му найдат цаката. Г. Караславов, ОХ II, 129. — Виж как са те взели на око, каквото стане, все с тебе се заядат.. Ще те метнат в тюрмето, синко, ще ти найдат цаката и няма да има оправия вече, не се хващай на такова хоро. Г. Караславов, Тат., 192. Що съм тражил, нашел съм. Диал. Заслужил съм да си изпатя от нещо, получил съм си заслуженото.

НАХО̀ЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; нахо̀дя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Ходя много, до насита, насищам се да ходя; находвам се. Той имаше срок до пети октомврий, след което трябваше да тръгне за Пловдив, и затова искаше да се нагледа и находи тука. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 16. — Ей, първи трудов набор, не находи ли се, не наскита ли се? — закачливо му .. подхвърли той. В. Нешков, Н, 238. Дават му грамоти и го изтъкват на събранията, а хората се находиха в чужбина и си напълниха апартаментите само с вносни работи! Тарас, СГ, 140. Кога са вече тий находиш. / По чуждостранний градове, / и в тази къща пак си додеш, / кой ще ти помощ подаде? СбДЧ, 175.