НАХОКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХО̀КВАМ, -аш, несв.; нахо̀кам, -аш, св., прех. Наругавам, навиквам някого, скарвам се на някого. Рамаданов имаше обичай да нахоква селяните, загдето крият болните си. Й. Йовков, Ж 1945, 160. Tой беше много справедлив и никога и никого не беше нахокал. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 198. Евлоги се намръщи, прищя му се да ги нахока за неуместния въпрос. А. Гуляшки, Л, 441. Ходил при онези да иска 100 лева, те го изпъдили, нахокали го. Ал. Константинов, БГ, 106. Ради я погледна с такъв гняв, та стискаше зъби да не я нахока. Ст. Мокрев, ЗИ, 180. нахоквам се, нахокам се страд. и взаим. Не бива така грубо да се нахокват хората.

НАХО̀КВАМ СЕ несв.; нахо̀кам се св., непрех. Хокам до насита, насищам се да хокам.

— Друга (остар. и диал.) форма: наху̀квам.