НАХОРАТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХОРАТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; нахоратя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Наговарям, наприказвам много неща или колкото трябва; нахоратувам, нахортувам. нахоратявам се, нахоратя се страд.

НАХОРАТЯ̀ВАМ СЕ несв.; нахоратя̀ се св., непрех. Диал. 1. Хоратя много, до насита; наговарям се, наприказвам се, нахортувам се, нахоратувам се.

2. Сговарям се, наговарям се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.