НАХРАНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХРА̀НЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нахраня като прил. Който се е нахранил добре, който не изпитва глад; сит. Призори [язовецът] си идва нахранен, грухти тихичко от доволство и веднага ляга да спи. Ем. Станев, ПГВ, 104. Ще гледаш момчетата да са нахранени, конете да не умират и оръжието да не ръждясва. Д. Кисьов, Щ, 119. Добре облечени, добре нахранени,.., / седят край зелените маси. Хр. Смирненски, Съч. III, 177. — Сред нас кипи съревнование: / през труд, през грохот и през дим, / с народ облечен и нахранен / републиката ще градим. Н. Хрелков, ДД, 124.