НАХРАНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХРА̀НЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); нахра̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нахранвам. нахраням се, нахраня се страд. Ненко беше сетен сиромах,..: една душа как да е, нахраня се. Ив. Вазов, Съч. ХI, 93.

НАХРА̀НЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); нахра̀ня се св., непрех. Нахранвам се. Добър человек вред ся нахраня. П. Берон, РБ, 40.