НАХУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХУ̀КВАМ¹, -аш, несв.; наху̀кам, ‑аш, св., прех. Остар. и диал. Нахоквам. На руското консулато, мустакатият гавазин .. скръцна със зъби насреща ми,..: а на българската община ма нахукаха като говедо. З. Стоянов, ЗБВ I, 60. Цяло лято, ведно с трима калфи му работих,.., пет пари не ни е дал. Колчем пъти съм му поисквал хака си, като куче ма е нахуквал. Ил. Блъсков, ПБ, 126. Дошел в Русе да са оплаче на митрополита и да поиска помощ. но дядо владика, освен че не послушал молбите му, но още го и нахукал. НБ, 1876, бр. 23, 91-92. нахуквам се, нахукам се страд. и взаим.

НАХУ̀КВАМ², -аш, несв.; наху̀кам, ‑аш, св., прех. Диал. Хукам, духам, дъхам топла струя въздух достатъчно, колкото трябва. Симо, като видя как едно врабче тупна на снега от едно дърво, се затича през отворената врата, грабна го,.., нахука топъл дъх в перушината му и врабчето бавно заотваря белезникавата кожица на очите си. Кр. Григоров, Н, 10. нахуквам се, нахукам се страд.