НАХУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАХУ̀ЛВАМ2, -аш, несв.; наху̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надявам, нахлузвам; нахулям2. Противоп. изхулвам. — Лянката погледна в коминя, откачи една голяма трикрака пиростия и я хвърли в огъня. — Нека се нажежи, па като я нахуля на шията ти ще кажеш парите не, ами хоро ще играеш. Й. Йовков, ЖС, 108. Тя успя доста бързо и сръчно да нахули юздата на главата му, оправи гривата .. и внимателно закопча ремъка. Й. Йовков, ЧКГ, 7. Така заложникът, държащ в една ръка петла, а в друга си .. бъклица, нахулена на ръка, отхожда да съдружи притъкмените веке младоженци. Г. С. Раковски, П I, 119. нахулвам се, нахуля се страд.