НАХУТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАХУ̀ТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от нахут, който се отнася до нахут. Куна, която беше дошла да поиска нахутена мая, за да меси благ хляб, пристъпи и седна до нея. К. Петканов, МЗК, 114.