НАХЪ̀ЛТВАМ

НАХЪ̀ЛТВАМ, -аш, несв.; нахъ̀лтам, ‑аш, св., непрех. 1. Влизам, навлизам, вмъквам се някъде (в сград, помещение и под.), обикн. бързо, устремено или със сила, с насилие; нахлувам1. Внезапно вратата се отваря с трясък и в стаята нахълтва жена ми — оживена, сияеща. Др. Асенов, СВ, 30. Една дружина излиза от селото, друга нахълтва. Каквото взеха по-първите — взеха го, сега другите пък голите ни души искат да вземат. Д. Талев, С II, 301. Те бързо слезнаха и разтикаха жените, които се готвеха да нахълтат в ладията. Ив. Вазов, Съч. ХI, 6. Младежът толкова се забърза, че дори забрави да почука.. — Извинявай, че тъй нахълтах! П. Вежинов, НБК, 267-268. На следващата гара се качиха цял взвод войници.. Нахълтаха и в моето купе и с груба безцеремонност започнаха да настаняват амуницията си. И. Петров, ОЗ, 86-87.

2. Нахлувам1 (в 1 знач.). При пороен дъжд водата стихийно нахълтваше в коридорчето и стаите, като подмокряше задълго стените. П. Михайлов, МП, 34. В двора нахълта топъл ветрец,.., затрепераха засъхналите сламки и листа по земята. Ил. Волен, РК, 50. Ставам и отварям южния прозорец. Живителен лъх нахълтва в стаята. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 46. Странни звуци нахълтват в замръзналата тишина на бялата пловдивска нощ. К. Странджев, ЖБ, 86. Откъм океана постояно нахълтват топли влажни мъгли, които правят човека да се поти и да се чувствува изтощен. Г. Белев, КВА, 88.

3. Влизам, вмъквам се или попадам някъде (обикн. в такова място, където се скривам, изчезвам от погледа, потъвам); хлътвам. Изведнъж той усети, че нахълтва в някаква яма. А. Гуляшки, СВ, 333. В края на полето той неочаквано нахълта в двора на някакъв чифлик. Ив. Мартинов, ДТ, 260. Като излезе навън, той премина бързо дългия мост и нахълта в гората. А. Каралийчев, В, 148. Колата нахълта в едно блато и повече не мръдна. Н. Стефанова, РП, 159.

Списък на думите по буква