НАЦАПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЦА̀ПВАМ1, -аш, несв.; наца̀пам, ‑аш, св., прех. 1. Направям нещо да стане мръсно, нечисто; изцапвам, оцапвам, зацапвам, измърсявам. — Избърши страната си, нацапал си я с печатарско мастило! А. Каралийчев, НЧ, 137. // Намазвам, покривам нещо с боя или с друго вещество с някаква цел. Нацапах ръцете си с боя за обуща, за да приличам на ваксаджия. П. Славински, МСК, 50. Кума Лиса влязла в една воденица. Нацапала си главата с каша. Ран Босилек, ВП, 36. Той се страхуваше от Бойка като от огън. Ами ако е зачернила честта на къщата му? Ами ако нацапат портата му с катран? А. Каралийчев, В, 43-44.
2. Разг. Неодобр. Намазвам, покривам, боядисвам нещо набързо, небрежно или с голямо количество боя, червило и под. Те всички се надпреварват коя да се облече по-екстравагантно, коя как да си нацапа и промени косата. Д. Кисьов, Щ, 153. Спасов сърдито изгледа жена си. Глупава гъска! .. И как си е нацапала устните — сигурно заради "големеца"! М. Марчевски, П, 145. — Дочко, аз имам печатница! — И тутакси изважда свързаните с канап букви, нацапва ги с химически молив и ги натиска върху бял лист. Д. Немиров, КБМ, 125.
3. Разг. Пренебр. С бои рисувам, нарисувам нещо небрежно или неумело, лошо. Той се оплака, че новите майстори .. бяха подбили вече съвсем старото иконопиство .. — Затуй ли си нацапал онези мърсотии в кръчмата на Къня? — пресече го поп Стефан. Й. Йовков, Ж 1945, 91.
4. Прен. Разг. Казвам, наговарям за някого недобри, лоши неща; наклеветявам, очерням, наклепвам. Тоя дявол ще ми раздрънка пак името, а ако го разсърдя, ще ме нацапа, та ще се гаврят и псетата с мене. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 126. — Той... той ме подскороса!... — повтаряше казакът с някакво остървение. — Пък нацапа Трифона, та го арестуваха. Г. Караславов, СИ, 106. Чакай да та нацапам аз тебе във вестника, та хубаво да помниш. Ст. Л. Костов, М, 116. нацапвам се, нацапам се. I. Страд. от нацапвам. Някой е наредил да се нацапа всичко с боя. II. Възвр. и взаим. от нацапвам в 1, 2 и 4 знач. Какво направило пустото Миче с това хубаво свое лице!.. Защо така се е на‑
цапала с мазила, с помади, просто физиономия не останала по нея! Елин Пелин, Съч. IV, 214.
НАЦА̀ПВАМ СЕ несв.; наца̀пам се св., непрех. Ставам мръсен, покривам се с нещо мръсно, с нечистотии. — Какъв дявол те носи толкова рано! — изръмжа червенокосият и започна да се чисти от случайния допир, като че се беше нацапал с мръсотия. А. Гуляшки, МТС, 161. Ако там има блато, ляга в него и цял се нацапва с тиня. П. Петков, СП, 52.
НАЦА̀ПВАМ2, -аш, несв.; наца̀пам, ‑аш, св., непрех. Разг. Влизам, нагазвам във вода. — Не беше зле повечко да бяхме — чух последните му думи, когато конят ми нацапваше в затоплената от горещите извори вода на Каменишката река. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 60. Но нямаше време за маяне и Стремскевите избавители се прекръстиха до три пъти, па нацапаха. Те стъпаха опипом, студената вода барбукаше тихо. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 228.
НАЦА̀ПВАМ2, -аш, несв.; наца̀пам, ‑аш, св., непрех. Разг. Влизам, нагазвам във вода. — Не беше зле повечко да бяхме — чух последните му думи, когато конят ми нацапваше в затоплената от горещите извори вода на Каменишката река. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 60. Но нямаше време за маяне и Стремскевите избавители се прекръстиха до три пъти, па нацапаха. Те стъпаха опипом, студената вода барбукаше тихо. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 228.