НАЦЕДЯ̀ВАМ, -аш, несв. (рядко); нацедя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Нацеждам. нацедявам се, нацедя се страд.
НАЦЕДЯ̀ВАМ СЕ несв. (рядко); нацедя̀ се св., непрех. Нацеждам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.