НАЦЕЛУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЦЕЛУ̀ВАМ, -аш, св., прех. Целувам

някого или нещо много пъти или на много места, обикн. пламенно, страстно. Сякаш чуваше първата сладка сричка, произнесена от малката устица: "Маа!" .. — то беше през една лятна утрин — тя сграби бебето и нацелува тези сладки бузки. П. Стъпов, ГОВ, 163. Държах ръцете ѝ и ги милвах с пръсти, с очи, с устни. Исках да я нацелувам и да я поканя да отидем в хотелската ми стая. Кр. Белев, РСК, 38. Представя си я дори как му маха с ръка, как го кани да слезе при нея, за да го прегърне, да му се нарадва, да го нацелува. А. Станоев, П, 116. нацелувам се взаим. — Тогава сигурно сте дошли [двамата българи] във Виена, за да се нацелувате свободно. Н. Драганов, ТМС, 115. — Ти не се сърди на мене, Смърт, / аз не съм ти съгрешила в нищо. / .. / Миличка, пусни, пусни ме днес / да се нацелуваме поне / с милия, преди да го загубя! Д. Методиев, Худ. С I, 472-473. — "Зайди, зайди, тизе, ясно слънце, / да замръкне таз руса девокя, / да се Геро с мома нацелува, / нацелува Геро, намилува." Нар. пес., СбВСтТ, 1016.

— Друга (остар. и диал.) форма: нацалу̀вам.