НАЦИОНАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЦИОНА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до дадена нация, даден народ. Имаше и емигранти — американски поданици, които се завръщаха в родината си и тук се бяха обособили в своите национални групи: чешка, французка, хърватска и др. Г. Белев, КВА, 325-326. През първата половина на ХIХ в. се създава националноосвободително движение срещу чуждия национален и социален гнет. Ив. Унджиев, ВЛ, 9. — Държал се е като истински българин. Защитил е националната ни чест. М. Грубешлиева, ПП, 246. Появиха се много книги, които утвърдиха българския национален творчески дух. А. Каралийчев, ПГ, 210. Национален бит. Национален език. Национален герой. Национална история. Национална принадлежност. Национална свобода. Национална традиция. Национално единство. Национални различия. // Който се отнася до съзнание за принадлежност към дадена нация. От ръкописите на старобългарската книжнина, що са се намирали в манастирските библиотеки и са поддържали национално съзнание у нашите книжовници и четци, можем да споменем Сказанието на Черноризеца Храбър за славянските писмена, житието на Ивана Рилски. Б. Пенев, НБВ, 43. Паисиевата "История" е първият пламенен позив към българския народ за национално пробуждане. Ист. Х и ХI кл, 121. С времето в кърджалийското му [на Индже] сърце възбуяли нови кълнове, заговорило националното му чувство. Н. Ферманджиев, РХ, 150. // За борба и под. — който се отнася до освобождение на даден народ от чуждо потисничество или окупация. Априлското въстание е най-мощната проява на българската национална буржоазнодемократична революция. Ист. Х и ХI кл, 165. В националните борби / е имало една хвърката чета. Н. Хрелков, ДД, 247.

2. Който е присъщ, типичен за дадена нация, даден народ; народен, народностен. Противоп. интернационален, общочовешки. Литературната критика в миналото тълку‑

ваше създадения от Алеко Константинов герой като национален тип, който съчетавал в себе си всички отрицателни черти на българина. Лит. Х кл, 240. В произведенията на Вазов, Пенчо Славейков, Елин Пелин, Йордан Йовков и други са отразени трайни национални черти: любов към труда, издръжливост в бедите, жизнерадост и др. Г. Цанев, СИБЛ, 41. Наред с гражданките са представени и селянки в своите национални носии — дълги сукмани, изпод които се подават дълги ризи с дълги широки ръкави. Ст. Михайлов, БС, 251. Национален инструмент. Национален стил. Национална психология. Национална кухня.

3. Който представя дадена нация и държава, обединявайки нейни основни или най-добри прояви, произведения или дейци в дадена област; народен. Началото на английската национална живописна школа положил Уйлям Хогарт (..), първият голям художник от местен произход. Хр. Ковачевски, СК, 48. Ако се вгледаме в някоя снимка от онази епоха, ще забележим, че всички английски .. играчи са с каскети. Каскетите се давали като отличие за участие в националния отбор. П. Стефанов, Ф, 11. Националната галерия е открита .. за посещения от гражданите всеки присъствен ден. Национална библиотека. Национален исторически музей. Национален театър. // Прен. Който участвува в представителен за дадена нация отбор, състав и под. Шапкарката научи и историята на лачения куфар. Той пък беше от Италия, донесъл го пак бивш ученик, само че не онзи от външната търговия, а друг — национален състезател по шахмат. Л. Михайлова, Г, 175. Национален играч.

4. Който се отнася до дадена държава и нейния народ; държавен. Над притихналия град гърмеше националният химн. В. Геновска, СГ, 116. Нашият народ иска своята пълна автономия с едно национално правителство, гарантирано от великите сили. НБ, 1876, бр. 38, 147. От приятната музика го унесе на сън. Като редовен слушател на националните радиостанции беше уверен, че е Лехар. Г. Друмев, УКР, 45. Витоша е тясно свързана със самото развитие на локалния и национален туризъм: тя е давала и дава катадневната му храна. П. Делирадев, В, 5. Национална територия. Национална политика. Национална катастрофа. Национална монета. Национално знаме. Национално стопанство. Национални интереси.

5. Който се отнася до прояви, задачи, управление, участници и под., свързани с цялата нация и територия. Още в първия ден на националното съвещание, .., той [Петрунов] се изоглави от разните президиуми и речи. Д. Бегунов, ЧД, 33. — Ето това требва да се разчуе из целата страна сега. Малко е в окръжен мащаб, другари, требва в национален. Ст. Даскалов, ЕС, 223. Първият национален преглед на оперното изкуство у нас се състоя през 1951 г. НК, 1958, бр. 13, 2. Национален конгрес. Национален комитет. Национална конференция.

6. Като същ. националното ср. Черти, качества, които са присъщи на дадена нация, даден народ. Противоп. интернационалното, общочовешкото. "Анга" прекрачва тесните граници на националното. Тя е космополитен роман. Б. Шивачев, Съч. I, 82. За да достигне до общочовешкото, Майстора изучава националното в неговата дълбина. Е. Каранфилов, Б III, 79. Което особено сближава нашето Възраждане със Западноевропейското, то е новият възглед на националното, на националния дух. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 79.

◊ Национален въпрос. Полит. а) Проблеми и цели, задачи, свързани с политическата независимост на дадена нация и нейното обединение върху определена територия в една държава. Тази идейна позиция .. предпочита компромисно, и то с чужда помощ, разрешение на националния въпрос в рамките на турската държава. Ив. Унджиев, ВЛ, 70-71. б) Проблеми, свързани с разбиране на понятието нация, както и с политическите и гражданските права на различни народностни групи в рамките на една държава. Конференция по националния въпрос. Национален доход. Икон. Чистата новосъздадена стойност на всички материални ценности, произведени в дадена страна, обикн. за една година, която се установява след изваждане на стойността на изразходваните средства. Националният доход е основният показател, който изразява богатството, създавано за една година от един народ. ВН, 1958, бр. 2082, 2. Националният доход се дели на две части — на фонд потребление и на фонд натрупване. Национален нихилизъм. Книж. Отричане на възможностите за развитие и напредък на собствената нация, както и на значението на нейни културни и други прояви от миналото или съвременността. Национална идентичност. Полит. Съзнание за принадлежност към определена нация. Национални идеали. Полит. Виждания и стремежи на даден народ за неговата консолидация върху определена територия в една държава и за неговото развитие и възход. — Но вий имате, чини ми се, един много ясен национален идеал: Санстефанска България. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 60. — Не се ли срамуваш, че сестра ти мисли по-добре от тебе, вярна на националните ни идеали? Б. Балабанов, Избр. п II, 21. Национално малцинство. Обществена група, която се отличава от по-голямата част от населението на една страна по народностно самосъзнание, езикови, религиозни, културни или расови черти. Национално съгласие (консенсус). Полит. Нов. Единство на политическите партии по основни въпро‑

си на вътрешната и външната политика на държавата, развитието на науката и др.

— От фр. national през рус. национальный.