НАЦИОНАЛИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЦИОНАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Полит. Идеологическа и политическа теория и практика за утвърждаване и отстояване на правата и интересите на собствената нация, за нейното самоопределение и държавно обединение и под., което в определени периоди става в ущърб на други нации и е свързано със завоевателни или расистки прояви. Противоп. интернационализъм. Парижката комуна изрази и своето отрицателно становище към национализма и шовинизма. Ист. IХ и Х кл, 9. Племенните движения и нахлувания разрушиха света на класическата древност. Националната стихия, национализмът разпокъсаха християнския свят, вселенското единство, идеологически прокламирано във византийско-християнската църква. Т. Жечев, БВ, 107.

2. Остар. Патриотизъм. Той [Ботев] не е можал да съгласи принципите на разните отрицателни учения с религиозния принцип, който е една от главните основи на национализма. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 86.

— От фр. nationalisme или нем. Nationalismus.