НАЦИОНАЛИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЦИОНАЛЍСТ м. 1. Привърженик на национализма (в 1 знач.). Пловдив и по-големите градове бяха станали арена на саморазправа между русофилите и крайните националисти. В. Геновска, СГ, 453. Появяването на Пешева се посрещна с дълга овация. Той бе известен като върл националист. С. Радев, ССБ II, 317. Той [Гьоте] е недоверчив към всички смели политически доктрини, не е тесногръд националист, вярва предубедено само в културното и нравственото въздигане на народите. М. Арнаудов, Г, 38.

2. Остар. Патриот. Народът, във всичките си обществени слоеве остая дълбок националист. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 8-9. — Добре, кандидат-офицер. Това не е малко. Патриот е. Голям националист, родолюбец. К. Калчев, ЖП, 232.